Най-възрастният партизанин у нас навърши 100 години
Евгений БЕЛИЙ, председател на БАС
На 25 ноември достолепните 100 години навършва най-възрастният останал сред нас жив български партизанин, участник в антифашистката битка и във Втората международна война Николай Георгиев-Шмайзера.
Защо " Шмайзера "? Така е прочут на всички. Иначе по паспорт и по кръщелно е записан като Николай Иванов Георгиев. Но Николаевци и Георгиеви доста. А Шмайзера е единствено той.
Преди да се уволни от военна работа в 29-и пехотен Ямболски полк като картечар, има да извършва освен свои проекти. Намислил е да укрепи партизанския отряд. И няма да отиде там с голи ръце. Договаря се с дежурния в ротата. " Вземи крайната пушка ", съгласява се дневалният. " Но тя има единствено два патрона ", демонстрира му той. И, вместо с голи ръце или пушка, взема автомат, две нападателни гранати и към 600 патрона. По-малко не го удовлетворява. Успява да изнесе и да скрие оръжието. Но дежурният по полк открива неналичието и частта е вдигната по паника. А в най-голямата блъсканица в помещението се връща редови войник Георгиев... гол, по гащета и налъми. Успява да заблуди всички, че е бил до тоалетната. А в действителност там се е съблякъл и е скрил облеклата си. Да се споделя и слуша е любопитно. Но да си на мястото на героя... Иска се храброст!
В Ямболския партизански отряд е посрещнат като " Радецки ". И незабавно е кръстен Шмайзера. Датата на " покръстването " е 15 юли 1944 година С това име е доброволец в Първа гвардейска тайфа на Сливенския полк в Отечествената война. С това име офицерства близо 25 години. С това име 80 години носи членската си карта в БКП/БСП до ден сегашен.
Шмайзера е роден на 25 ноември 1922 година Казва, че родното му място е с. Тенево, Ямболско. Само че тогава и до 1934 година то е с. Фъндъклий, сетне става с. Тервел и от 1950 година взима името на партизанина Кольо Тенев (Равашолата). Голямо, хубаво село, на 20 км от Ямбол, населено място с учебно заведение, читалище, където Николай приключва главното си обучение и живее до 15-годишен. Докато го завърта мелницата на селската злочестина. Става обущарски служащ в Ямбол, приключва занаятчийско вечерно учебно заведение, а гимназия - като частен възпитаник. За към година и половина се завръща в Тенево. И от началото на септември 1942 година е боец в 29-и пехотен Ямболски полк. Близо две години служи и обмисля, и стига до решението, за което описах нагоре.
От Отечествената война Шмайзера се завръща като джентълмен на Орден за смелост за боевете при Драва. И отново се захваща с обущарския поминък. Но към този момент е и инструктор на Околийския комитет на партията в Ямбол. Става и кмет на родното си село. Докато в средата на 1947 година е включен в група особено подбрани младежи за образование като танкисти в новата ни войска. И това е една тогавашна процедура - най-хубавите да влизат в армията. Шмайзера е включен във втория следващ випуск на Народното военно учебно заведение " Васил Левски " в София. И от началото на 1949 година като подпоручик Шмайзера потегля по танкистките друмища.
Изкачва всички стъпала от пълководец на танков взвод и танкова рота до зам.-командир на танкова бригада. Думите са слаби, с цел да се изрази цялата тежест на дълга. Легендарни остават 13-а танкова бригада, 5-а танкова бригада... През 1952-1957 година приключва цялостния курс на Техническата военна академия. Получава извънредно висока подготовка.
Докато при едно следващо от безкрайните " повдигания по паника и изнасяне към границата "... командирският танк не се прекатурва. Пада от моста в реката с купола надолу. И щръкнали нагоре вериги. С Шмайзера в танка. Какво скупчване на " шансове ". С тежка лицево-челюстна контузия... С затруднения, трансплантация... Операцията продължава съвсем 12 часа във Военната болница. Тежки митарства, дълготрайно възобновяване... Все отново извънредно здравият му дух в крепко тяло, съчетани с лекарска виртуозност, го връщат още веднъж. Не единствено в живота, само че и в строя.
Следват длъжности в Управление " Бойна подготовка " като помощник-началник по подготовката на танкистите. Сетне е назначен за началник на " Общоармейска развойна и пробна база ". Завършва армейския си път на 25 ноември 1967 година, на 45-годишна възраст и след повече от 20 години военен път под знамената. За сигурната отбрана на България.
Да отдадем чест и респект към патриаршеската му 100-годишнина като образец за почтено извървян път и отдаденост на идеята - да няма небогати и богати, онеправдани и страдащи хора, да няма майки с черни забрадки!
По памет ще изтъквам друго огромно име на България за всички времена - Джеки Вагенщайн, който наскоро също закръгли стоте: " Щом животът ни е даден, ще го живеем какъвто е, не ще срамим името си, където и да ни запокити... "
>
На 25 ноември достолепните 100 години навършва най-възрастният останал сред нас жив български партизанин, участник в антифашистката битка и във Втората международна война Николай Георгиев-Шмайзера.
Защо " Шмайзера "? Така е прочут на всички. Иначе по паспорт и по кръщелно е записан като Николай Иванов Георгиев. Но Николаевци и Георгиеви доста. А Шмайзера е единствено той.
Преди да се уволни от военна работа в 29-и пехотен Ямболски полк като картечар, има да извършва освен свои проекти. Намислил е да укрепи партизанския отряд. И няма да отиде там с голи ръце. Договаря се с дежурния в ротата. " Вземи крайната пушка ", съгласява се дневалният. " Но тя има единствено два патрона ", демонстрира му той. И, вместо с голи ръце или пушка, взема автомат, две нападателни гранати и към 600 патрона. По-малко не го удовлетворява. Успява да изнесе и да скрие оръжието. Но дежурният по полк открива неналичието и частта е вдигната по паника. А в най-голямата блъсканица в помещението се връща редови войник Георгиев... гол, по гащета и налъми. Успява да заблуди всички, че е бил до тоалетната. А в действителност там се е съблякъл и е скрил облеклата си. Да се споделя и слуша е любопитно. Но да си на мястото на героя... Иска се храброст!
В Ямболския партизански отряд е посрещнат като " Радецки ". И незабавно е кръстен Шмайзера. Датата на " покръстването " е 15 юли 1944 година С това име е доброволец в Първа гвардейска тайфа на Сливенския полк в Отечествената война. С това име офицерства близо 25 години. С това име 80 години носи членската си карта в БКП/БСП до ден сегашен.
Шмайзера е роден на 25 ноември 1922 година Казва, че родното му място е с. Тенево, Ямболско. Само че тогава и до 1934 година то е с. Фъндъклий, сетне става с. Тервел и от 1950 година взима името на партизанина Кольо Тенев (Равашолата). Голямо, хубаво село, на 20 км от Ямбол, населено място с учебно заведение, читалище, където Николай приключва главното си обучение и живее до 15-годишен. Докато го завърта мелницата на селската злочестина. Става обущарски служащ в Ямбол, приключва занаятчийско вечерно учебно заведение, а гимназия - като частен възпитаник. За към година и половина се завръща в Тенево. И от началото на септември 1942 година е боец в 29-и пехотен Ямболски полк. Близо две години служи и обмисля, и стига до решението, за което описах нагоре.
От Отечествената война Шмайзера се завръща като джентълмен на Орден за смелост за боевете при Драва. И отново се захваща с обущарския поминък. Но към този момент е и инструктор на Околийския комитет на партията в Ямбол. Става и кмет на родното си село. Докато в средата на 1947 година е включен в група особено подбрани младежи за образование като танкисти в новата ни войска. И това е една тогавашна процедура - най-хубавите да влизат в армията. Шмайзера е включен във втория следващ випуск на Народното военно учебно заведение " Васил Левски " в София. И от началото на 1949 година като подпоручик Шмайзера потегля по танкистките друмища.
Изкачва всички стъпала от пълководец на танков взвод и танкова рота до зам.-командир на танкова бригада. Думите са слаби, с цел да се изрази цялата тежест на дълга. Легендарни остават 13-а танкова бригада, 5-а танкова бригада... През 1952-1957 година приключва цялостния курс на Техническата военна академия. Получава извънредно висока подготовка.
Докато при едно следващо от безкрайните " повдигания по паника и изнасяне към границата "... командирският танк не се прекатурва. Пада от моста в реката с купола надолу. И щръкнали нагоре вериги. С Шмайзера в танка. Какво скупчване на " шансове ". С тежка лицево-челюстна контузия... С затруднения, трансплантация... Операцията продължава съвсем 12 часа във Военната болница. Тежки митарства, дълготрайно възобновяване... Все отново извънредно здравият му дух в крепко тяло, съчетани с лекарска виртуозност, го връщат още веднъж. Не единствено в живота, само че и в строя.
Следват длъжности в Управление " Бойна подготовка " като помощник-началник по подготовката на танкистите. Сетне е назначен за началник на " Общоармейска развойна и пробна база ". Завършва армейския си път на 25 ноември 1967 година, на 45-годишна възраст и след повече от 20 години военен път под знамената. За сигурната отбрана на България.
Да отдадем чест и респект към патриаршеската му 100-годишнина като образец за почтено извървян път и отдаденост на идеята - да няма небогати и богати, онеправдани и страдащи хора, да няма майки с черни забрадки!
По памет ще изтъквам друго огромно име на България за всички времена - Джеки Вагенщайн, който наскоро също закръгли стоте: " Щом животът ни е даден, ще го живеем какъвто е, не ще срамим името си, където и да ни запокити... "
>
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ